НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм
убеден
напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „
Убедих
се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя.
Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш. С течение на разговора постепенно аурата ѝ ставаше все по-светла и тя си отиде насърчена. Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен: „Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове.“ Тогава му предложих да направим опит.
„Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм
убеден
напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „
Убедих
се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя.
По едно време креватът ми почна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеалото през глава. След това креватът ми почна да се издига към тавана и като го достигна, направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта.“ По-долу ще изложим някои други случки от живота на Учителя.
към текста >>
То умряло на място, а сестра Дукова се
убедила
, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата.
Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня.
То умряло на място, а сестра Дукова се
убедила
, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата.
*** Един брат разказа следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша, чух една песен над главата Му. Това пеене мина и замина, трая само миг и не се виждаше кой пее. Тогава един друг брат каза: „Какво е това? Над главите ни се чува пеене!
към текста >>
2.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Опит не приемам-отвърна ми той-защо ако приема следва че аз не съм
убеден
в материализма; а аз съм.
Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове. Тогава аз му предложих да направим опит.
Опит не приемам-отвърна ми той-защо ако приема следва че аз не съм
убеден
в материализма; а аз съм.
;Казах му: ти приеми опита защото ако той излезе в твоя полза ще си още-по сигурен в материализма."Добре приемам." "Опитът ще бъде през тази нощ"На другия ден той ме намери там където бях на квартира и ми разпра- ви какво се е случило през нощта:"Убедих се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеялото през глава. След това креватът ми започна да се издига към тавана и като го достигна направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта. По долу ще изложим някой други случки от живота на Учителя Веднъж една сестра дойде при учителя да му благодари.
към текста >>
;Казах му: ти приеми опита защото ако той излезе в твоя полза ще си още-по сигурен в материализма."Добре приемам." "Опитът ще бъде през тази нощ"На другия ден той ме намери там където бях на квартира и ми разпра- ви какво се е случило през нощта:"
Убедих
се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее.
Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове. Тогава аз му предложих да направим опит. Опит не приемам-отвърна ми той-защо ако приема следва че аз не съм убеден в материализма; а аз съм.
;Казах му: ти приеми опита защото ако той излезе в твоя полза ще си още-по сигурен в материализма."Добре приемам." "Опитът ще бъде през тази нощ"На другия ден той ме намери там където бях на квартира и ми разпра- ви какво се е случило през нощта:"
Убедих
се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее.
Уплаших се и се завих с одеялото през глава. След това креватът ми започна да се издига към тавана и като го достигна направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта. По долу ще изложим някой други случки от живота на Учителя Веднъж една сестра дойде при учителя да му благодари. Преди две години имала намерение да се ожени но Учителя я възпрял да почака защото ако се събере с бъдещия жених щял да я убие.И точно: така излязло тя отказала а онзи човек се оженил за друга която убил.
към текста >>
3.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и
убедителността
на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.
Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и
убедителността
на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука.
към текста >>
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-
убедително
на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука.
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-
убедително
на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири.
към текста >>
Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше
убеден
.
Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите.
Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше
убеден
.
И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество.
към текста >>
4.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Римското правителство се
убедило
, че Християнството е несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята.
В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство. Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство.
Римското правителство се
убедило
, че Християнството е несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята.
Вследствие на това гоненията придобили систематичен характер и станали повсеместни. Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните.
към текста >>
Правителството било
убедено
, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния строй.
Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните. От християните се искало да принасят жертва на езическите богове като признак, че са се отказали от Християнството.
Правителството било
убедено
, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния строй.
През време на тези гонения загинали много видни християнски епископи и свещеници. В течение на това гонение от страна на властта, простият народ изменил отношенията си към християните и започнал да им съчувства и да ги подкрепя, както можел. Особено очебийно и в голяма степен такова съдействие простите езичници оказали на Дионисий Александрийски. Той, заедно с други четирима презвитери, бил задържан под стража. Селяни езичници, които се били събрали на сватба, като научили за това, отишли там, където били задържаните и ги освободили.
към текста >>
5.
XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но същевременно Той им казва: Вие не можете да бъдете
убедени
по същия начин за новото, което е дошло, по стария начин.
Но по-нататък Той казва: Най-малката част от онова, което не е родено от жена, което е свързано с човека, но идва от Царството Божие, е по-голямо от Йоана. Ето каква дълбочина се крие в тези думи. Когато хората изучат Библията в светлината на Окултната наука, те ще видят, че в нея се съдържат физиологични истини, които са по-велики от всичко, което новата, повърхностната физиологична мисъл може да изнесе. Христос по най-различни начини ни обръща внимание, как това, което се влива в света чрез Него, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от това, което по-рано е било изнесено, защото то е възвестено със способностите, които са родени от Царствата Небесни, които не сме наследили oт зародиша. Той обръща внимание на това, колко е трудно за хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение.
Но същевременно Той им казва: Вие не можете да бъдете
убедени
по същия начин за новото, което е дошло, по стария начин.
Защото това, което може да дойде като свидетелство от старата форма, то не може да ви убеди във новата форма. Новите истини не могат да бъдат разбрани по стария начин. Затова Христос казва: Новото вино, Божественото, което се пробужда в човека под влияние на Христос, изисква нови мехове, нови форми.
към текста >>
Защото това, което може да дойде като свидетелство от старата форма, то не може да ви
убеди
във новата форма.
Ето каква дълбочина се крие в тези думи. Когато хората изучат Библията в светлината на Окултната наука, те ще видят, че в нея се съдържат физиологични истини, които са по-велики от всичко, което новата, повърхностната физиологична мисъл може да изнесе. Христос по най-различни начини ни обръща внимание, как това, което се влива в света чрез Него, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от това, което по-рано е било изнесено, защото то е възвестено със способностите, които са родени от Царствата Небесни, които не сме наследили oт зародиша. Той обръща внимание на това, колко е трудно за хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение. Но същевременно Той им казва: Вие не можете да бъдете убедени по същия начин за новото, което е дошло, по стария начин.
Защото това, което може да дойде като свидетелство от старата форма, то не може да ви
убеди
във новата форма.
Новите истини не могат да бъдат разбрани по стария начин. Затова Христос казва: Новото вино, Божественото, което се пробужда в човека под влияние на Христос, изисква нови мехове, нови форми.
към текста >>
6.
ЧУДОТВОРСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
хвана юздата, за да ме спре и
убеди
да се върна.
да изпълня задачата на Учителя. Началникът и жена му ме убеждаваха да остана да спя у тях, защото рискувам да ме разкъсат вълците, но аз упорито настоявах на своето, качих се на коня да поема в тъмнината. Началникът ми
хвана юздата, за да ме спре и
убеди
да се върна.
Но в един миг, когато той отпусна юздата, аз сритах коня и се понесох по пътя. Около 12 часа през нощта край мен беснееше страшна буря и виелица, а аз наближавах едно междинно село към моя пункт.
към текста >>
излъже. Братът бил
убеден
, че в състояние на концентрация Учителят е умножил
негово учудване житото в крината не намалявало и не се свършвало. Стигнало му за цялата нива. Той бил опитен земеделец и само като погледнел житото, знаел за колко земя ще стигне то. Невъзможно било при този случай да се
излъже. Братът бил
убеден
, че в състояние на концентрация Учителят е умножил
количеството на житото. Една сестра често преживяваше случилото се с нея: „Баща ми беше в Турция, в Мала Азия, в една болница. Учителят знаеше, че е тежко болен. Една вечер дойде брат и ми предаде: „Учителят те вика." Веднага изтичах при него и
към текста >>
7.
49-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е
убеден
, вярва в своето и иска да
убеди
и вас по различни начини.
Няма да му кажеш: Ти си такъв, ти си онакъв. И когато Архангел Михаил бил проводен да вземе тялото на Мойсея, той не казал никаква обидна дума на дявола, а казал: Господ да ти забрани. А сега вие имате слабостта, някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много работи. Не, не, благородство се иска от Ученика. Ще му кажете: Ти си един отличен работник, тъй разбираш, тъй вършиш.
Той е
убеден
, вярва в своето и иска да
убеди
и вас по различни начини.
Всеки един лош дух, като дойде казва: Не бъди толкова глупав, всички не могат да се подобрят. Ти се убеждаваш и му повярваш.
към текста >>
8.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко
убедени
в това, което разказваме.
От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена.
За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко
убедени
в това, което разказваме.
Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч
към текста >>
Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на
убедителност
и образност.
Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота.
Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на
убедителност
и образност.
От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване. Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия. Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест. Наред с всичко ще държим сметка и за дължината на приказката в зависимост от детската възраст. За деца до 4 и половина години приказката може да продължава до 2—3 минути.
към текста >>
9.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
За изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед
убедителната
аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и
непредубеден
съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ
За изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед
убедителната
аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и
непредубеден
съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм.
Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т.е. утвърждаване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието.
към текста >>
10.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Колкото и да се стараят хората да
убедят
себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.
Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде.
- Колкото и да се стараят хората да
убедят
себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.
За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
към текста >>
Нека проверят себе си тези, които са
убедени
материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път.
Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре.
Нека проверят себе си тези, които са
убедени
материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път.
Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина. За да се убедим във всичката стойност и значение на вътрешния подтик, нека си зададем въпроса: Кога хората на тази земя са по-нещастни?
към текста >>
За да се
убедим
във всичката стойност и значение на вътрешния подтик, нека си зададем въпроса:
За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
За да се
убедим
във всичката стойност и значение на вътрешния подтик, нека си зададем въпроса:
Кога хората на тази земя са по-нещастни? Дали когато загубят външното си богатство или когато загубят вътрешната си увереност. При външна загуба и при запазен вътрешен ентусиазъм всичко по-лесно се оправя. По-тежко е, когато изчезне вярата в това, което е станало за тях идеал. Тогава животът се обезсмисля.
към текста >>
11.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Сякаш се стараем да
убедим
и тях, и себе си, че това, което споделяме, е реално, напълно осъществимо, едва ли не в кърпа вързано.
Ако ли пък не е сигурен в оценката си, най-добре е да остане в мълчание. Тогава рискът да сгреши е по-малък, особено ако в думите, които му идват на устата, е заложен динамитът на разрушението. Някои мъдри люде са предложили за такива случаи човек първо да преброи на ум до 40, а едва след това да проговори. Ако все още е сигурен, че си заслужава, разбира се... Имаме навика често да споделяме плановете и мечтите си с близки и не толкова близки хора.
Сякаш се стараем да
убедим
и тях, и себе си, че това, което споделяме, е реално, напълно осъществимо, едва ли не в кърпа вързано.
И забравяме народната мъдрост: „Да не чуе дяволът! “ Откъде е произлязла тя? Мъдростта на българския народ извира от хилядолетния му опит и притежава дълбоки духовни корени. Някои от нашите поговорки и пословици като че ли са излезли направо от учебник по езотерично познание. И в случая е така.
към текста >>
Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима
убеденост
в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал.
И все пак има ситуации, които са особено съществени за преценката на това, докъде е стигнал по духовния Път. А иначе универсалният метод за усвояване на знанията в окултната Школа е – както посочва и Учителят П. Дънов – съсредоточен в мълчанието, съчетано с постоянна будност на съзнанието. Велика Мъдрост и несломим духовен устой бликат от мълчанието на пробудения човек! Без думи той е в състояние да каже много повече и далеч по-важни неща дори и от най-надарения оратор.
Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима
убеденост
в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал.
Мълчанието е естествената среда за съзряването на всички духовни постижения. В неговите най-дълбоки недра е скрито ядрото на съзидателното Слово, което очаква своя миг, за да се прояви. Мълчанието е благословение за зрящия и проклятие за слепия. В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя. Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина.
към текста >>
12.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
В това се
убедихме
от срещите ни с него, посветени на тези науки.
Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност. Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело. Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език. За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант.
В това се
убедихме
от срещите ни с него, посветени на тези науки.
„Най-опасното нещо са парите! " казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване." Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек.
към текста >>
Крум е
убеден
, че едно благоразумно отдалечаване към западните покрайнини на София ще им осигури необходимата безопасност.
По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива. Той ръководи основни дейности на института. Същевременно е винаги близо до Учителя и Братството. Поради зачестилите бомбардировки директорът на това научно учреждение решава институтът да бъде преместен далече в провинцията. Тази перспектива не се харесва на болшинството от служителите, а и цялостното преместване изисква повече време и средства.
Крум е
убеден
, че едно благоразумно отдалечаване към западните покрайнини на София ще им осигури необходимата безопасност.
Освен това той държи да бъде близо до Учителя и да участва в живота на Братството. Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен. Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо.
към текста >>
Нашият приятел обаче е
убеден
в разумността на постъпката си и спокойно посреща необузданите изблици на началника си.
Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен. Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо. То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му.
Нашият приятел обаче е
убеден
в разумността на постъпката си и спокойно посреща необузданите изблици на началника си.
Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес. Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му. За да не се случи това, той се включва в мрежата и отвежда излишния заряд.
към текста >>
Не е лесно да
убедиш
материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация.
По това време Крум е поканен да работи като секретар в българските профсъюзи. На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища.
Не е лесно да
убедиш
материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация.
В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания.
към текста >>
Той е
убеден
, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството.
Бригадата е мобилизирала всичките си сили и бързо, но качествено излива стълбището на високата сграда срещу централната поща в София. Управлението не е в състояние повече да осигурява необходимите материали и ги пуска в неплатен отпуск. Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина. След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред кухнята на летния лагер в Рила. Вено настоява да не се прави това.
Той е
убеден
, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството.
Ентусиастите обаче надделяват. Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно. Естествено всички са доволни и поздравяват изпълнителите на това благородно дело. На следващата година обаче лагеруването при „Седемте рилски езера" е забранено. Да се лишим от живота на планината за нас беше толкова убийствено и тъжно, колкото да се отнеме майката на невръстни деца или светлината, въздуха и водата на разцъфтели цветя.
към текста >>
Убеден
в това Вено ни качи още по-високо и ние опънахме палатки на 2600 м при „Салоните".
Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно. Естествено всички са доволни и поздравяват изпълнителите на това благородно дело. На следващата година обаче лагеруването при „Седемте рилски езера" е забранено. Да се лишим от живота на планината за нас беше толкова убийствено и тъжно, колкото да се отнеме майката на невръстни деца или светлината, въздуха и водата на разцъфтели цветя. Заради благото на всички българи и на България, в сърцето на която е духът на Рила, този живот трябваше да продължи.
Убеден
в това Вено ни качи още по-високо и ние опънахме палатки на 2600 м при „Салоните".
После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала". След няколко години интензивен живот, отново опънахме палатките си при Седемте езера, с които ни свързват толкова много спомени за Учителя и неговия ученик Вено. * „Христос казва: „Тесен е пътят към живота! " То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот.
към текста >>
13.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените,
непредубедени
търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката.
Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени. че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това? — Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции.
Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените,
непредубедени
търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката.
Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с благородната задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота. Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата светлина на тия истини и царуващия мрак на материалистичния мироглед. Обаче, каквито и противодействуващи усилия да се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен. Стъпка по стъпка, тя върви напред и.
към текста >>
Всеки е чувал за сбъднати предсказания и всеки може, без особено голям труд, да се
убеди
в тяхната истинност.
Но да се повърнем на ясновидството. Не хиляди, а стотици хиляди факти съществуват, които го доказват по абсолютен начин. Ясновидци е имало винаги, в миналото и сега. И в България има такива хора, с по-голяма или по-малка духовна издигнатост, които имат тази дарба на ясновидството, т. е. могат да проникват, по-вече или по-малко, в невидимия свят и в неизвестното за други бъдеще.
Всеки е чувал за сбъднати предсказания и всеки може, без особено голям труд, да се
убеди
в тяхната истинност.
Но нека се обърнем към известния френски учен, професор Шарл Рише, — прочут физиолог, той да каже думата си по въпроса. В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва: „Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини. Следователно, моята цел е твърде скромна. „Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство.
към текста >>
професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно
убедителна
, взета сама по себе си.
Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така.
професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно
убедителна
, взета сама по себе си.
„Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство. „Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един.
към текста >>
14.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
Механичното пък обясняване на едно какво да е явление — или изобщо на целия феноменален свят — не представя някаква окончателна
убедителност
за проницателния ум.
Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение.
Механичното пък обясняване на едно какво да е явление — или изобщо на целия феноменален свят — не представя някаква окончателна
убедителност
за проницателния ум.
Дори и когато то е облечено в математична одежда — най-внушителната — когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът - съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае — пак по математичен път — че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо, една теория сменя друга, една хипотеза — „по-удобна“, както би се изразил Анри Поанкаре — заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. Няма да се спирам да обяснявам това.
към текста >>
Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често
предубедено
за угодата на никаква изкуствена теория, особено пък когато, както в наши дни, тя е призвана да слугува на партийни или идеологични цели.
Дори и когато то е облечено в математична одежда — най-внушителната — когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът - съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае — пак по математичен път — че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо, една теория сменя друга, една хипотеза — „по-удобна“, както би се изразил Анри Поанкаре — заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. Няма да се спирам да обяснявам това.
Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често
предубедено
за угодата на никаква изкуствена теория, особено пък когато, както в наши дни, тя е призвана да слугува на партийни или идеологични цели.
Ето, вземете, да речем, приведеният пример та пеперудата Caligo brasiIiensis. Тя, като повечето насекоми, има врагове — птици, на които служи за храна. Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой — нека не отиваме за сега по-далеч от редуцирания език на фактите — изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка, плашило за птиците. Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум.
към текста >>
15.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
- Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я
убеди
, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му?
- Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката .
- Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я
убеди
, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му?
Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон? - попита умолително отец Куцак. - Моля те, не се сърди! Попитах моряците, и мичмана даже попитах, но нямат.
към текста >>
И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно
убедени
, че изводите*му са точни.
Нещо е обяснявал на предишния клас. И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три.
И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно
убедени
, че изводите*му са точни.
И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му.
към текста >>
16.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, с които студентът може да се заеме, при положение обаче, че факултетният съвет се
убеди
, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма.
Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък.
Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, с които студентът може да се заеме, при положение обаче, че факултетният съвет се
убеди
, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма.
Ако всичко е наред, може да се впусне в някоя от десетте предлагани дисциплини без допълнително заплащане. Няма да е излишно да споменем, че между тези допълнителни дисциплини са медицината и музиката - две неща, на които особено се набляга в методисткото образование. Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт. Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул.
към текста >>
Той трябваше да стане учен - беше
убеден
в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе.
Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха. Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена.
Той трябваше да стане учен - беше
убеден
в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе.
Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка. Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа? Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния клозет на двора ковяха курник, като паднеше клозетът, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината. Точното знание за това! Не общите красиви приказки. Точните знания за това, което бе съборило огромния дух на баща му на колене в селската прах на варненския край.
към текста >>
Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го
убедиха
, че той е правият.
Един проповедник от централен Ню Йорк писа на Мичел: „...като те зная какъв си корумпиран, няма да бъда удовлетворен, докато не изпълня дълга си да съдействам да бъдеш изхвърлен от методистката църква.“ Епископ Макконел бе наясно, че проблемът е главно в това, че Мичел е третирал полуобразованите си нови студенти като че ли води с тях висш теологически курс, за което те са напълно неподготвени и всичко това просто ги плаши. Но нямаше как. Скандалът бе толкова голям, че той се видя принуден да назначи комисия за разследване на случая. Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка. Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество.
Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го
убедиха
, че той е правият.
Трябваше да се знае и да се мисли, и да се върви напред, и да се разбира по-добре - колкото и да бе трудно за някого! А когато и любимият му професор Боун бе обвинен в това, че е отстъпил от методизма и проповядва унитарианството, това само послужи като още един стимул да надникне в другите деноминации на местния протестантизъм. В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо. Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“. * В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня. Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“.
към текста >>
Когато прочете статията, той още повече се
убеди
, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала.
Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция. Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното.
Когато прочете статията, той още повече се
убеди
, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала.
Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди. Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън. * През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в библиотеката на института или публичната библиотека. Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва. С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай пътеписите на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение.
към текста >>
Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те
убеди
да не се нагърбваш с широкообхватна тема.
Под снега, под кленовете и боровите дървета на хълма на гробището Слипи Халоу лежаха един до друг гробовете на Торо, Хоторн, Емерсън и Луиза Мей Олкот, когато влакът за Бостън свирна сбогом. * Остава написването на тезата му и той сяда над нея. Белият лист е особено нещо. Той е не толкова покана, колкото огледало. Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво.
Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те
убеди
да не се нагърбваш с широкообхватна тема.
На тезите в Теологическия факултет не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата. По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се убеди в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези.
към текста >>
По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се
убеди
в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези.
Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те убеди да не се нагърбваш с широкообхватна тема. На тезите в Теологическия факултет не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата.
По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се
убеди
в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези.
Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници. Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.
към текста >>
НАГОРЕ